Случва се дъщеря ми да се прибере и да заяви официално кои са новите и най-любими бонбони! Започвам внимателно да подпитвам, как е минал деня и накрая стигам до важния за мен отговор. Това са любимите бонбони на новата и приятелка. Съвсем ясно е, че в повечето случай на мен тези бонбони съвсем не са ми любими. Въпроса обаче е много деликатен и ето сега започва поредния ми ужас. Как и къде да намеря същите бонбони, но във вариант в които и двете да ги признаем за любими. За мой късмет индустрията за бонбони е толкова развита, че с малко повече упоритост винаги успявам да намеря същите тези така любими към момента бонбони във вариант в който и на мен да са ми любими. Другата част от късмета ми е, че ако дъщеря ми не ги одобри, по някаква си причина, имам и друга дъщеря която е много вероятно да реши, че точно сега, тези са нейните любими бонбони. Така този стресиращ за мен кръг с любимите неща на най-добрите приятели ми се струва на моменти безкраен. Успокояващата част все пак е, че всичко, най-любимо, на тяхната възраст отминава толкова бързо, че не ми оставят време да ми стане скучно.