Здравейте,
Аз се казвам Велика.
Започнах този блог, заради една приятелка.

Бяхме на обяд и както винаги стигнахме до темата за полезната, вкусна храна и коя какво ново е опитала. Разказах и какво ми се беше случило преди няколко дни.

Бях чула рецепта за десерт с тиква. Тиква за която до този момент не бях чувала. Ден след това, с друга приятелка се разхождаме и минахме през пазара. Коментирахме, коя какво иска да сготви за вечеря. Малко уточнение, аз имам две деца, а тя три, тоест ситуацията е тежка :))) Бяхме вече пред последната сергия и…. не можех да повярвам на очите си видях “моята“ тиква – Тиква “Жълъд“.
Накратко и разказах за това което съм чула, но за вечеря, сладко, няма как. Затова се замислих какво имам в хладилника и скицирах солен вариант. На нея и хареса. И двете си купихме.
Доволна съм, аз постигнах успех. Децата изядоха тиквите.

След края на разказа, приятелката ми, с която обядвах, каза че според нея не е честно да научава случайно за тези спасителни вечери, защото все пак и тя има дете. И така излезе с предложение, да споделям общодостъпно идеите си, така че всеки на когото му е интересно или се чуди какво да реши според наличните си продукти да може да прегледа моите решения.

И така, започнах!

Като се замисля, това което тотално ме убеди да се захвана с това е че, когато чуя да се говори за Култура на хранене си представям себе си, като шкаф с много на брой прилежно подредени стъклени кутийки пълни с разнообразни храни зареждащи с енергия организма ми за всеки нов ден. Тези кутийки не са нито полупразни нито препълнени. Опитвайки се да поддържам тази подредба ежедневно, ме кара да се чувствам уверена. До тук всичко работи в полза на здравето и самочувствието ми. Като се замисля, обаче започнах да обръщам голямо внимание на моите стъклени кутийки когато забременях с първата ми дъщеря. До този момент се занимавах само с това, кое е добро за моя организъм. Е, сега трябваше да се замисля, какво е добре за организма на детето. Това беше първата промяна за мен.

И един ден в живота ми се появи едно малко същество! После и още едно!
Това е повече от страхотно, НО те току що се появиха и техните стъклени кутийки са абсолютно празни и аз трябва първо да започна да ги пълня правилно, а след това да ги науча сами да го правят.
Не знаех какво предизвикателство ме очаква, но все пак нали живота е едно голямо предизвикателство. Започнах да запълвам тези многобройни стъклени кутийки когато момичетата навършиха 6 месеца. Започнах с въглехидрати, след това включих зеленчуците последваха плодовете и накрая месо. И всичко това до навършване на 1 година. Сокове от прясно изцедени плодове започнах да им давам след като навършиха година и половина. В интерес на истината никога не съм им давала готова храна. Всичко е приготвяно в къщи. Случвало се е да не успея да сготвя лично, а например моята майка, но винаги с продукти който аз съм подбрала. Може би до тук беше и лесната част. Но дойде момента в който те започнаха да искат да опитват от всичко което видят и от нашата храна. Стратегията която избрахме е, да им даваме да опитват от всичко което ядем ние. Друга важна подробност е че ги захранвах само с храни който консумиране ние самите, но под различна форма. Тоест всеки път когато те опитваха от нашата храна, независимо от различния външен вид, вкусът винаги беше същия, като на тяхната храна. И да, винаги съм готвила с подправки. Получи се нещо много интересно. Когато дойде момента на капризите, кое обичат и кое не, това в което те бяха сигурни е, че храната за всички на масата е една и съща, независимо от външния вид. С течение на времето вкусовете им започнаха да се формират и да се разминават с нашите. Тогава срещнах, следващото предизвикателство. Как да им презентирам храната която смятам че е полезна за тях във вид и с вкус който те да одобрят и да изядат без коментари.
Знам коя е храната, която е най–полезна за всеки подрастващ организъм и колко разнообразна трябва да е тя. Колко е важно доброто и пълноценно хранене за децата, за тяхното здраве, добро самочувствие сега и в перспектива. Затова взех поредното решение, да приложа цялата си изобретателност така че те да се хранят здравословно, разнообразно и вкусно.

Разбира се предизвикателствата не свършват до тук. Напротив, тепърва започват. Всъщност аз съм тази която се учи с тях.

За тях се надявам Културата на хранене да е начин на живот.

В този ред на мисли трябва да спомена, че се заемам с тази толкова отговорна за мен дейност, на споделяне, с едно предварителното уточнение! Аз не съм готвач или “shef”!
Тук ще намерите моите реализирани идеи, как съм изкушила децата си с храна! Полезна, вкусна и много често атрактивна.
Най–важното е, че тя със сигурност е изядена от деца!